Домът за деца със специфични потребности в Пазарджик и Домът за стари хора в с. Щърково, Пазарджишко ще получат над 9 000 лева за купуване на специални помощни средства. Сумата е събрана от присъствалите на 70-годишнината на проф. Златимир Коларов, лекар, писател и сценарист.

Автор на 440 научни труда, 28 научно-популярни книги за пациенти, 8 художествени книги и няколко сценария за документални и игрални филми празнува своя юбилей в Дома на киното, в София с повече от 250 свои почитатели, съобщават от Съюза на българските писатели. 

По думите им  романтичната атмосфера на вечерта е била инспирирана от мандолинен оркестър „София“ с ръководител Славчо Николов, а водещ на събитието е бил самият проф. Коларов. В началото публиката е ви

През януари 2012 г. в София група приятели се събират на детски рожден ден, който постепенно се превръща в дискусия за различни книги и продължава до късно през нощта. Тогава те решават да си направят специални сбирки, на които да обсъждат литературни произведения. Така се ражда читателският клуб „Други светове“, който съществува и до днес, разказа Радина Стаменова, един от създателите на клуба. 

Тази седмица участниците обсъдиха 90-ата поредна книга - „Момо“ на Михаел Енде. Михаел Енде е и авторът, чието произведение „Приказка без край“ е темата на първото събиране на клуба през 2012 г. 

От години хората са едни и същи и към момента средната им възраст е 30-32 г., като половината са програмисти и филолози.

Търсим различната гледна точка, винаги се намира нещо, което някой е изтълкувал или почувствал по друг начин. Целта е да се забавляваме, да споде

За мен Атанас Далчев е крайъгълен камък в българската литература, каза Илия Михайлов, учител по история в Средно училище „Георги Брегов“ в Пазарджик, при своето гостуване в Националния пресклуб в Пазарджик по повод представянето на списание на тема "По дълбоките следи на Атанас Далчев". 

Далчев е един от титаните на българската литература, добави още Михайлов.

Един поет, който винаги ме е впечатлявал със своите послания за съдбата, за самотата, за тъгата. Един автор с личен авторски почерк, това е Далчев за мен, каза Михайлов. За финал учителят прочете есе написано от писателя Георги Марков, в което той описва личността на Далчев.

Илия Михайлов е учител по история и автор на няколко книги, сред които „Побързай“ (2018), „Когато вали“ (2019), „Автобус за някъде“ (2020) , „Ежедневности“ (2021), “Доизмислено щастие” (2022), “Приближаване” (2022) , “Добър ден,

С представяне на трима автори Община Созопол ще отбележи Седмицата на българската литература и българските писатели. В периода 30 август – 3 септември посетителите ще могат да се срещнат с трима български писатели и новите им книги, съобщиха от издателство „Лексикон“, които са организатори на мероприятието. И трите срещи ще се състоят в арт галерия „Ласкариди“ в крайморския град.

В програмата на първия ден – 30 август, е представянето на романа „Седемте живота на Иван Б. Роман от чекмеджето на социализЪма“ от журналиста и писател Николай Светлев. Модератор на срещата ще бъде Емил Николов.

„Тази моя книга е писана при екстремни обстоятелства от май 1985-а до края на декември 1989 година. Тя е класиче­ски ръкопис от чекмеджето, колкото и съвременната бъл­гарска критика да твърди, че такива творби не са създава

Нашата идентичност не е заплашена от нищо друго, освен от нашата безпаметност. Това заяви доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание , по време на откриването на паметната плоча на братята Атанас и Любомир Далчеви в двора на Генералното консулство на България в Солун, Гърция.

„Има периоди, когато нацията и националната идентичност са заплашени. Поради исторически обстоятелства може да бъде претопена, а има и деспотични сили, които се опитват по един или друг начин да я унищожат. Ние имаме голямото щастие да живеем в период, в който нашата национална идентичност не е заплашена. Не трябва да се подаваме на инсинуациите, които искат да я формират като някаква войнствена идентичност срещу някого друг“, посочи доц. Лозанов.

„Когато една национална идентичност не е заплашена, тя става културна идентичност. А тя се носи в най-голяма степен от големите